Публикувано на 2025/11/1 19:10:00
36 прочита
Здраве Нова ера в битката с килограмите: В България навлезе Мунджаро – медикаментът, по-мощен от Оземпик
В последните години медикаменти като Оземпик (семаглутид) предизвикаха истинска революция в лечението на диабет тип 2 и затлъстяване, променяйки из основи разбиранията ни за контрола на теглото.
Сега на българския пазар навлезе нов играч, който според клиничните данни вдига летвата още по-високо. Името му е Мунджаро (Mounjaro), а активното му вещество е тирзепатид.
Този медикамент, разработен от американската компания Eli Lilly & Co., се определя от експертите като най-мощното оръжие в медикаментозната борба със затлъстяването до момента. Той е официално одобрен в Европа и България както за лечение на диабет тип 2, така и за контрол на теглото при хора със затлъстяване (ИТМ > 30) или наднормено тегло (ИТМ > 27) с придружаващи заболявания.
Важно е да се подчертае от самото начало: Мунджаро е сериозен медикамент, достъпен единствено с лекарско предписание. Той не е козметично средство за сваляне на няколко килограма, а мощна терапия, предназначена за хора със значителни здравни рискове, свързани с теглото.
Какво представлява Мунджаро и защо е различен?
Това, което отличава тирзепатид от предшествениците му, е неговият уникален двоен механизъм на действие.
Медикаменти като Оземпик и Вегови (също семаглутид) са така наречените GLP-1 (глюкагон-подобен пептид-1) агонисти. Те имитират действието на един-единствен чревен хормон (инкретин), който се отделя след хранене, за да стимулира инсулина и да потисне апетита.
Мунджаро (тирзепатид) обаче е първият в света официално одобрен двоен инкретинов миметик. Той имитира едновременно два хормона:
1. GLP-1 (Глюкагон-подобен пептид-1): Потиска апетита в мозъка, стимулира инсулина и намалява секрецията на глюкагон (хормон, повишаващ кръвната захар) в панкреаса.
2. GIP (Глюкозо-зависим инсулинотропен пептид): Също стимулира инсулина, но се смята, че има и допълнителни ефекти върху потискането на апетита и засилената мобилизация на мазнини в мастната тъкан.
Активната съставка тирзепатид е пептид (верига от 39 аминокиселини), който е структурно модифициран, за да се задържа изключително дълго в организма. Чрез "закачена" мастна киселина, полуживотът на медикамента достига около пет дни, което позволява удобното му приложение веднъж седмично чрез подкожна инжекция.
Двойна сила: Защо Мунджаро е по-ефективен от Оземпик?
Данните от клиничните проучвания показват, че тази двойна рецепторна активност (GLP-1/GIP) води до синергичен ефект – резултатът е по-мощно потискане на апетита и по-добър контрол над кръвната захар в сравнение с медикаментите, които активират само GLP-1.
Клиничната програма SURMOUNT, която изследва ефектите на тирзепатид за отслабване, предоставя впечатляващи данни:
- SURMOUNT-1: При хора със затлъстяване, но без диабет, максималната доза от 15 мг/седмично води до средна загуба на тегло от 20.9% за 72 седмици. Това са резултати, които доскоро се смятаха за възможни само с бариатрична хирургия.
- SURMOUNT-5 (Пряко сравнение): Това е може би най-показателното проучване. То директно сравнява тирзепатид (Мунджаро) с най-високите дози семаглутид (Вегови, който е същата съставка като Оземпик, но в по-високи дози за отслабване). За 72 седмици пациентите на Мунджаро губят средно -20.2% от теглото си, докато тези на Вегови губят -13.7%.
- SURMOUNT-4 (Дългосрочен ефект): Това 88-седмично проучване показва, че загубата на тегло може да продължи, достигайки над -25%. То обаче разкрива и ключов момент: при спиране на медикамента, пациентите връщат обратно средно +14% от загубеното тегло. Това потвърждава, че затлъстяването е хронично заболяване, а тези медикаменти са терапия, а не еднократен лек.
Към 2025 г. в България Мунджаро е наличен в дози до 10 мг/седмица, които в проучванията (SURMOUNT-1) също показват впечатляваща загуба на тегло от -19.5%, почти идентична с максималната доза.
Повече от отслабване: Други одобрени ползи
Макар фокусът да е върху теглото, Мунджаро е одобрен за лечение и на други сериозни състояния, пряко свързани със затлъстяването.
1. Диабет тип 2
Първоначалното одобрение на медикамента идва от програмата SURPASS. В нея тирзепатид не само драстично намалява нивата на гликиран хемоглобин (HbA1c) с 2-2.5%, но и в директни сравнения показва по-добри резултати от 1 мг Оземпик и от различни видове инжекционен инсулин.
2. Обструктивна сънна апнея (ОСА)
През 2024 г. в САЩ медикаментът (под търговското име Zepbound) получава одобрение и за лечение на ОСА. Проучването SURMOUNT-OSA установява, че при пациенти със затлъстяване, тирзепатид намалява броя на епизодите на спиране на дишането по време на сън средно с 25-30 събития на час. Това се дължи на загубата на мастна тъкан около горните дихателни пътища и намаляването на системното възпаление.
3. Сърдечно здраве
Смята се, че Мунджаро е не само безопасен за сърцето, но и носи значителни ползи. Проучванията показват подобрения в нивата на холестерол и триглицериди. Статистически анализи прогнозират намаляване на риска от сърдечно-съдови събития с около 20%. В момента тече мащабно проучване (SURPASS-CVOT) с над 13 000 участници, чиито окончателни резултати се очакват в края на 2025 г.
Практическата страна: Дозиране и странични ефекти
Приложението на Мунджаро изисква стриктна дисциплина и лекарско наблюдение. Терапията задължително започва с ниска стартова доза от 2.5 мг/седмично за поне 4 седмици. След това дозата се покачва стъпаловидно (напр. до 5 мг, после до 7.5 мг и т.н.), като на всяка стъпка се остава поне 4 седмици.
Това бавно покачване (титриране) е абсолютно ключово за управление на страничните ефекти, които са много чести, особено в началото. Те засягат предимно стомашно-чревния тракт и се дължат на забавената перисталтика: Гадене (до 24%), Диария (до 21%), Повръщане (до 14%), Запек (до 9%).
При повечето пациенти тези ефекти са леки до средно тежки и отшумяват с времето, но при 7-13% от участниците в проучванията те са причина за прекратяване на терапията.
По-сериозни, макар и редки рискове, включват холецистит (възпаление на жлъчката) и панкреатит – под 1% от случаите. Често подценяван риск при всяко бързо отслабване е загубата на мускулна маса. Ето защо терапията с Мунджаро трябва задължително да се комбинира с адекватен прием на протеини и силови тренировки.
Заключение: Революция, но не и панацея
Мунджаро (тирзепатид) безспорно представлява огромен научен напредък и най-ефективният инструмент за медикаментозно лечение на затлъстяване и диабет тип 2, с който разполагаме днес. Неговият двоен GIP/GLP-1 механизъм предлага резултати, които променят живота на пациентите.
Това обаче не е магическо хапче. Това е сериозна, дългосрочна терапия за хронично заболяване, която изисква постоянна промяна в начина на живот, диета, физическа активност и неотлъчно лекарско наблюдение.
За да прочетете всичко за Мунджаро с подробности, посетете линкът.
Сега на българския пазар навлезе нов играч, който според клиничните данни вдига летвата още по-високо. Името му е Мунджаро (Mounjaro), а активното му вещество е тирзепатид.
Този медикамент, разработен от американската компания Eli Lilly & Co., се определя от експертите като най-мощното оръжие в медикаментозната борба със затлъстяването до момента. Той е официално одобрен в Европа и България както за лечение на диабет тип 2, така и за контрол на теглото при хора със затлъстяване (ИТМ > 30) или наднормено тегло (ИТМ > 27) с придружаващи заболявания.
Важно е да се подчертае от самото начало: Мунджаро е сериозен медикамент, достъпен единствено с лекарско предписание. Той не е козметично средство за сваляне на няколко килограма, а мощна терапия, предназначена за хора със значителни здравни рискове, свързани с теглото.
Какво представлява Мунджаро и защо е различен?
Това, което отличава тирзепатид от предшествениците му, е неговият уникален двоен механизъм на действие.
Медикаменти като Оземпик и Вегови (също семаглутид) са така наречените GLP-1 (глюкагон-подобен пептид-1) агонисти. Те имитират действието на един-единствен чревен хормон (инкретин), който се отделя след хранене, за да стимулира инсулина и да потисне апетита.
Мунджаро (тирзепатид) обаче е първият в света официално одобрен двоен инкретинов миметик. Той имитира едновременно два хормона:
1. GLP-1 (Глюкагон-подобен пептид-1): Потиска апетита в мозъка, стимулира инсулина и намалява секрецията на глюкагон (хормон, повишаващ кръвната захар) в панкреаса.
2. GIP (Глюкозо-зависим инсулинотропен пептид): Също стимулира инсулина, но се смята, че има и допълнителни ефекти върху потискането на апетита и засилената мобилизация на мазнини в мастната тъкан.
Активната съставка тирзепатид е пептид (верига от 39 аминокиселини), който е структурно модифициран, за да се задържа изключително дълго в организма. Чрез "закачена" мастна киселина, полуживотът на медикамента достига около пет дни, което позволява удобното му приложение веднъж седмично чрез подкожна инжекция.
Двойна сила: Защо Мунджаро е по-ефективен от Оземпик?
Данните от клиничните проучвания показват, че тази двойна рецепторна активност (GLP-1/GIP) води до синергичен ефект – резултатът е по-мощно потискане на апетита и по-добър контрол над кръвната захар в сравнение с медикаментите, които активират само GLP-1.
Клиничната програма SURMOUNT, която изследва ефектите на тирзепатид за отслабване, предоставя впечатляващи данни:
- SURMOUNT-1: При хора със затлъстяване, но без диабет, максималната доза от 15 мг/седмично води до средна загуба на тегло от 20.9% за 72 седмици. Това са резултати, които доскоро се смятаха за възможни само с бариатрична хирургия.
- SURMOUNT-5 (Пряко сравнение): Това е може би най-показателното проучване. То директно сравнява тирзепатид (Мунджаро) с най-високите дози семаглутид (Вегови, който е същата съставка като Оземпик, но в по-високи дози за отслабване). За 72 седмици пациентите на Мунджаро губят средно -20.2% от теглото си, докато тези на Вегови губят -13.7%.
- SURMOUNT-4 (Дългосрочен ефект): Това 88-седмично проучване показва, че загубата на тегло може да продължи, достигайки над -25%. То обаче разкрива и ключов момент: при спиране на медикамента, пациентите връщат обратно средно +14% от загубеното тегло. Това потвърждава, че затлъстяването е хронично заболяване, а тези медикаменти са терапия, а не еднократен лек.
Към 2025 г. в България Мунджаро е наличен в дози до 10 мг/седмица, които в проучванията (SURMOUNT-1) също показват впечатляваща загуба на тегло от -19.5%, почти идентична с максималната доза.
Повече от отслабване: Други одобрени ползи
Макар фокусът да е върху теглото, Мунджаро е одобрен за лечение и на други сериозни състояния, пряко свързани със затлъстяването.
1. Диабет тип 2
Първоначалното одобрение на медикамента идва от програмата SURPASS. В нея тирзепатид не само драстично намалява нивата на гликиран хемоглобин (HbA1c) с 2-2.5%, но и в директни сравнения показва по-добри резултати от 1 мг Оземпик и от различни видове инжекционен инсулин.
2. Обструктивна сънна апнея (ОСА)
През 2024 г. в САЩ медикаментът (под търговското име Zepbound) получава одобрение и за лечение на ОСА. Проучването SURMOUNT-OSA установява, че при пациенти със затлъстяване, тирзепатид намалява броя на епизодите на спиране на дишането по време на сън средно с 25-30 събития на час. Това се дължи на загубата на мастна тъкан около горните дихателни пътища и намаляването на системното възпаление.
3. Сърдечно здраве
Смята се, че Мунджаро е не само безопасен за сърцето, но и носи значителни ползи. Проучванията показват подобрения в нивата на холестерол и триглицериди. Статистически анализи прогнозират намаляване на риска от сърдечно-съдови събития с около 20%. В момента тече мащабно проучване (SURPASS-CVOT) с над 13 000 участници, чиито окончателни резултати се очакват в края на 2025 г.
Практическата страна: Дозиране и странични ефекти
Приложението на Мунджаро изисква стриктна дисциплина и лекарско наблюдение. Терапията задължително започва с ниска стартова доза от 2.5 мг/седмично за поне 4 седмици. След това дозата се покачва стъпаловидно (напр. до 5 мг, после до 7.5 мг и т.н.), като на всяка стъпка се остава поне 4 седмици.
Това бавно покачване (титриране) е абсолютно ключово за управление на страничните ефекти, които са много чести, особено в началото. Те засягат предимно стомашно-чревния тракт и се дължат на забавената перисталтика: Гадене (до 24%), Диария (до 21%), Повръщане (до 14%), Запек (до 9%).
При повечето пациенти тези ефекти са леки до средно тежки и отшумяват с времето, но при 7-13% от участниците в проучванията те са причина за прекратяване на терапията.
По-сериозни, макар и редки рискове, включват холецистит (възпаление на жлъчката) и панкреатит – под 1% от случаите. Често подценяван риск при всяко бързо отслабване е загубата на мускулна маса. Ето защо терапията с Мунджаро трябва задължително да се комбинира с адекватен прием на протеини и силови тренировки.
Заключение: Революция, но не и панацея
Мунджаро (тирзепатид) безспорно представлява огромен научен напредък и най-ефективният инструмент за медикаментозно лечение на затлъстяване и диабет тип 2, с който разполагаме днес. Неговият двоен GIP/GLP-1 механизъм предлага резултати, които променят живота на пациентите.
Това обаче не е магическо хапче. Това е сериозна, дългосрочна терапия за хронично заболяване, която изисква постоянна промяна в начина на живот, диета, физическа активност и неотлъчно лекарско наблюдение.
За да прочетете всичко за Мунджаро с подробности, посетете линкът.