Много хора научават, че имат инсулинова резистентност едва след години борба с наднормено тегло, умора и трудности при отслабване. Това състояние често остава незабелязано, докато не започне да дава отражение – и то сериозно.

Истината е, че инсулиновата резистентност е един от основните рискови фактори за развитие на диабет тип 2, поликистозни яйчници, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания.

Инсулинът е хормон, който се отделя след хранене и помага на клетките да усвоят глюкозата от кръвта. Когато клетките започнат да „не разпознават“ инсулина, панкреасът произвежда все повече от него. Така се стига до постоянно високи нива на инсулин и често – до нарушен контрол на кръвната захар. Това състояние се нарича инсулинова резистентност.

Може да не усещате нищо особено, но ако често изпитвате силен глад скоро след хранене, сънливост през деня, трупате мазнини в областта на талията и отслабвате трудно, е добре да си направите изследвания. Най-често се измерват глюкоза и инсулин на гладно, гликиран хемоглобин (HbA1c) или се провежда орален глюкозотолерантен тест. Съществуват и индекси като HOMA-IR, които помагат да се изчисли степента на инсулинова резистентност.

Важна подробност е, че резултатите могат да бъдат неточни, ако в дните преди теста сте били на много строга диета, гладували сте или сте боледували. Подготовката за изследване е от съществено значение.

Добрата новина е, че инсулиновата резистентност може да бъде овладяна, а често и напълно обърната. Основните стъпки включват редовна физическа активност и промени в храненето. Дори 2–3 тренировки седмично с упражнения за мускулна сила могат значително да подобрят чувствителността към инсулина. Освен това, ако се храним умно – с достатъчно белтъчини, фибри, пресни зеленчуци и плодове – и ограничим преработените захари и мазнини, резултатите няма да закъснеят.

Няма нужда от строги или модни диети. Важното е режимът да води до умерен калориен дефицит и да е устойчив във времето. Дори загуба от 5% от телесното тегло може да подобри инсулиновата чувствителност и да намали риска от усложнения.

Ако вече имате поставена диагноза, консултирайте се със специалист – в някои случаи се предписват и медикаменти като метформин. Но без промяна в навиците, ефектът от лечението остава временен.

Инсулиновата резистентност не е болест сама по себе си, но е важен предупредителен сигнал. Ако реагирате навреме, можете не само да избегнете диабета, но и да подобрите общото си здраве и енергия.

Ако искате да научите повече за симптомите, изследванията и най-добрия подход за справяне с инсулиновата резистентност, прочетете пълната статия тук:
Какво представлява инсулиновата резистентност и как да я овладеем